Просто една самота

Запътих се към любимото си място за отдих, мислейки си за предстоящия бал. За шеметната ми рокля и за учениците от другите домове, най-вече за тази част от тях, която бяха момчета. Не че си падам любовчийка или развратница, но никога не е...рано в моя случей, за една мимолетна вързка като в приказките. Тъкмо бях близо до полянката ми когато пред мен се изпречи фигура на момиче с кафеникава коса. Усмихна се, ох и без това ми е съмотно. Заподскачах си към нея.
- Здравей! - изписках от далеч, момичето сепнто се обърна и ме изгледа странно, вдигна ръка и стеснително помаха. - Хей аз съм Сесили, казват ми Силс. - усмихнато избълвах аз на един дъх, леко изморена от припкането ми. Момичето се усмиха и стисна леко протегнатата ми ръка. - Как се казваш? - попитах я аз.

П.П.Надявам се да не се сърдиш, че ти пиша в темата...