Кабинет на Шарлот Моузли

Огромно помещение със сякаш безкрайни лавици,отрупани с книги и причудливи предмети - това е моят кабинет. Винаги можете да намерите помощ тук.

Директор Моузли, искам да ви кажа нещо.

Кажи, миличка, сподели какво те притеснява.

Ами, последния път ви нарекох професоре и се извинявам за това много. В смисъл такъв, че вие сте професорка, нали, а аз ви нарекох в мъжки род съжалявам.

Всъщност професията професор няма женски род, не се притеснявай.
Искам да кажа , че за съжаление днешните уроци по Трансфигурация и Магия и Вълшебство нямат да бъдат предадени, защото днес директорката Шарлот Моузли отсътва! Обещаваме това да не се случва!

Успях да се добера до компютър. Искам да се извиня за отсъствието ми, по лични причини независещи от мен е. Повече няма да се случва, обещавам

Навлязох навътре в Гората на сенките. Знаех, че ми е забранено, но трябваше да видя откъде идват тези чудновати песни. Музиката се осилваше - бях в правилната посока. Разрових се в храстите, откъдето се чуваше красивата мелодия и видях една арфа, но никой не свиреше на нея. Стана ми странно - но как така? Не бях виждала подобно нещо. Не устоях на песента. Грабнах арфата и забързах към Бобатон. Но в този миг... дочу се вой на вълци. О не! Та те са триглави! Хвърлих арфата и уплашена до смърт отидох в кабинета на директорките.

- Госпожо, Госпожо - казах аз през сълзи - вие не споменахте, че в гората има такива създания . Знам, знам че ми беше забранено да се отдалечавам толкова много, но не устоях на красивата песен!
- Трябваше да я чуете, беше толкова завладяваща и нежна - казах аз и избърсах сълзите си - Но в мига когато я хванах, те се появиха! - и се разплаках отново.

Наричат ги Ейдъри и не са опасни, но всяка глутница си има съкровище, което пази яростно. В случая е било арфа. Но трябва да проуча що за арфа е.