Инциденти

За всички внезапни инциденти, натравяния или счупени кости - тук!

Дойдох веднага щом научих! Какво точно е станало? Мадам Майли не ми каза точно.

-Амии...-Розали не беше очаквала точно този въпрос.Все пак рече тихо:
-Бях...спънах се в един корен...-това си беше истината,но момичето не спомена къде е била.

В гората само там има корени . Мисля че се сеяам за една отварка, която заедно с превръзване на крака бързо ще се оправиш.

- Да не си луда... - изписках аз помагайки на Роуз да седне на едно от леглата. -...оправете нея, моето е просто драскотина, ти си важната сега... - започнах да заеквам от притеснение, сега в стаята на силната светлина сълзите ми започнаха да бляскат. - Хайде лягай и остави сестрата да ти помогне, едва те задържах в съзнание.- оставих я да легне и не и дадох повече да се противи.
Аз се отпуснах на близкия стол, оставяйки мусколите ми да починат. Седях и гледах сестрата чакайки нейния отговор на въпроса... Какво по дяволите ставаше с приятелката ми?! Е естествено не го зададох така.
- Какво и е? - попитах тихичко аз...

- Ти си Розали, нали? - посочих аз към русото момиче.
- Да - потвърди то с немощен глас.
- Добре. Ще те помоля да легнеш на някое от леглата - махнах с ръка аз към една врата, водеща към спаллното помещение на болничното крило - Мисля, че имаш нужда от почивка и отвара за успокояване на нервите и възвръщане на силите. Ще дойда при теб след минутка.
Сесили помогна на Розали да стигне до въпросната стая, след което се върна. Започнах да преглеждам раната на главата й.
- Спокойно, раната не е дълбока. Ще я оправя за нула време.
Извадих от бюрото си памук, мехлем за дезинфекциране на рани и обикновени мъгълски лепенки. Започнах да почиствам кръвта, която вече бе стигнала до врата. След като свърших намазах раната със съвсем тънък слой мехлем и й сложих лепенка.
- Готова си. Ако искаш, може и да си вървиш. Или предпочиташ да останеш при приятелката си? - попитах я.
- Да, ще остана - потвърди Сесили.
Двете се запътихме към спалното помещение. Розали бе легнала на най-близкото легло и бе изпаднала в безсъзнание.
- Мисля, че трябва да остане тук засега. Няма никакви сериозни рани, но подозирам че е болна от нещо. Може и да е лека форма на треска. - казах след обстоен преглед.
- Искаш ли да останеш при нея докато се събуди - попитах Сесили.

- Естествено, не мърдам от тук докато не се оверя, че е добре. - отговорих ненужно троснато, но не мисля, че имаше смисъл да ме пита ясно бе, че ще остана. Издърпах един стол близо до леглото и и седнах на него тревожно загледана в приятелката си.
След секунди чух затваряне на врата, сестра Майли бе излязла. Нещо ме глождеше, не знам какво точно и бе на Розали и ми се струваше, че е нещо по-сложно от треска. Погледнах през прозореца, луната залязваше, припомних си думите на Роуз "Когато залезе луната ще се оправя" , какво трябва да значи това...трябваха ми отговори, притеснявам се за нея...

Излязох от кабинетът си , преметнала през едната си ръка една пижама.
- Заповядай, ако ти се доспи можеш да се преоблечеш и да си легнеш на някое от леглата. Ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да ме повикаш. Заповядай мила - попадох й аз пижамата, която Сесили пое, а после остави на едно близко легло.

Настана леко облекчение в мен, когато тя се събуди. Поне беше будна, но все още ми трябваха отговори. Само кимнах когато каза да отидем в парка. Станах от леглото и внимателно и помогнах да се изправи. Тръгнахме към изхода насочвайки се към моето любимо място в парка...