Свети Валентин

Значи програмата за Свети Валентин е следната :
От сутринта до 19:00 часа вечерта е излетът, позволени са приятели!
От 19:00 часа започва празненството. Естествено, няма да е купон без ученици от Хогуортс и Дурмщтранг

Поех дълбоко въздух сигурно за стотен път по този начин днес. Цял ден сърцето ми бие лудо, сякаш иска да изскочи от гръдния ми кош. Ама то как няма да бие, днес щях да го видя, леле не съм мислила, че така ще ми липсва. В началото си мислех, че е просто една кратка връзка, но след като ни съобщиха, че ще има горсти, сърцето ми така заби от вълнение, че и той ще е там, че нямаше начин е го чувствам като една проста връзка. Тка Сесили стегни сее!Поех отново жадно въздух, хванах единия пласт на дълата ми синя рокля, в която се чувствах уникална. А да тя беше страхотна, светло синя, дълга до земята, стегната около талията и с дебела линия в малко по-тъмно синьо, която бе разположена под гърдите. Обувките ми бяха на доста високо тънко токче и сребърни, като висящите обеци и сребърното сърце от мама и татко на врата ми.
С бавни умерени крачи, отново крастосвайки крак, пред крак се запътих към залата. Отворих леко вратата и от там разкри невероятна гледка. Огромен дансинг с хиляди танцуващи на него под меките, сини, червени и розови светлини, които се плъзгаха около тях. Имаше бар и DJ. Остановката беше невероятна, на стените имаше огромни червени сърца с мигачи надписи "Честит Свети Валентин".
Огледах се малко с надеждата някъде да зърна моят любим. А казва се Алекзандър. Пристъпих в залата все още жадно оглеждайки се. След няколо минути чух мекия му глас зад себе си.
- Писанке! - прошепна той тихо.
Завъртях се леко на токчетата си и го погледнах. Непокорната му руско-кафява коса както винаги стърчеше на всякъде, а топло сините му очи бляска щастливо от факта, че ме вижда. Усмихнах се мило и направих крачка към него, но естествено аз трябва да разваля хубавите моменти, настъпах края на роклята си и се понесох към него. След секунди усетих силните му ръце да ме задържат на милиметри от земята. Погледнах го в очите, а той се засмя.
- Както винаги непохватна, нали Писанке! - каза той.
Аз се изправих леко и се усмихнах все така смутено. Нямах сили да говоря, гърлото ми бе пресъхнало.
- Ще танцуваме ли? - попита ме той, покланяйки ми се театрално и подавайки ми ръка. Както винаги страхотен джентълмен.
- Разбира се! - пое ръката ми и забога най-накрая проговорих.
Тънцувах ме в ритъма на бавна бална песен, всичко беше страхотно, гледахме се право в очите и не облевахме и дума, всичко това беше прекалено идеално. След няколко секунди той се наведе към ухото ми и прошепна.
- Обичам когато косата ти добие този цвят!
Усмихнах се и хванах кичур коса бе придобила онзи пепеляво розов цвят, мисля че го наричат пепел от рози. Обикновенно майка ми добива този цвят всеки път щом прегърне или целуне татко, този цвят казва само едно...любов.
Надигнах се на пръсти и нежно впих устни в неговите, а той ме вдигна леко от земята и ме завъртя...

След секунда се разделихме отново го погледнах в до болка познаните ми сини очи и за секунда се почувствах сякаш потъвам в дълбините им. Прегърнах го през врата, а той ме притисна към себе си. След миг фокосирах Розали, която танцуваше с едно много слдко момче, което така се бе захласнал да изучава красивите черти на лицето и, че изглеждаше всякаш въобще не я чува.
- Хей, Алек искаш ли да те запозная с най-добрата си приятелка? - попитах леко пискливо, отделяйки се от него, а той се намръщи всякаш не му хареса разтоянието между нас.
- Разбира се Писанке, твоите приятели са и мои! - усмихна се той и се доближи за кратка целувка, после ме хвана за ръка и аз го поведох към Роуз.
- Хей Роузи... - изписках аз и я прегърнах леко.
- Здравей Силс! - каза тя и отговори на прегръдката ми.
- Розали, това е Алекзандър. Маймунчо...- при изричането на този прякор приятеля на Роуз се засмя тихо. - ...това е най-добрата ми приятелка Розали!
Алекзандър подаде ръка на Роуз и усмихнато каза...
- Приятно ми е да се запознаем!
Роуз се усмихна...

- Уоу супер, с удоволствие, трябва да питам майка си, но тя няма да има нищо на против! - казах с усмивка аз. Настана мълчание, малко стряскащо. Започнах да се оглеждам и нервно потропвах с крак, а до мен Алек просто се усмихваше мило.

Подсмихнах се тихичко гледайки физиономията на Розали, радвам се че съм така добра в разпознаването на мимики и веднага схванах за какво стана въпрос. Пуснах ръката на Алек и отидох до Розали хващайки нея, а той ми се намръщи.
- Ей момчета ние отиваме да си напудрим нослетата, както се казва!- усмихнах се на острюмието си.
- А вие останете тук и си говорете за...момчешките му работи...
Задърпах Роуз към изхода...

- Ъм имам един въпрос, знам че ще ти звучи нахално от моя страна и това е нормално, защото аз съм си нахална...- хванах отново ръката и и я дръпнах към една тоалетна. - така тук ще сме дълеч от двора, луната и болезнено - страшното и плашещо трансформиране, та исках да сме дълеч от момчетата, защото ако те питам пред Алекзандър той ще се притесни от цялата ми нахалност, а и е неуместно да те питам....- започнах нервно да бръщолевя врели некипели, но за щастие Роуз ме прекъсна...
- Сеси! - каза тя от което аз се стеснах. - Изнервяш ме и започвам да се ядосвам, а повярвайми не е точната нощ в която да ме ядосваш, така че давай по същество!
- Добреее, може ли да взема и Алек с нас през ваканцията? - попитах аз и покрих глава с ръце, сякаш съм задействала бомба и чакам тя да избухне, а преди Роуз да отговори аз продължих. - Абсолютно твое е правото да ми откажеш, все пак е нахално аз самата да идвам, макар че ме покани, а пък още по нахално е да идвам заедно с приятеля си...- отново започнах с тъпото си бръщолевене и заразмахвах ръце на всякъде в близост до Розали, която умело отбягваше всеки мой удър, като приклякаше или се навеждаше, след секунди приятелката ми ме прекъсна отново...

- Лол това би било страхотно, така де да те видя! - подскочих и изписках весело, нормална реакция за мен, но изведнъж се спрях. - Но тази вечер изпращаме момчетата, как ще стане, сега ли ще ми покажеш или после когато те си тръгнат? - попитах аз любопитно, бях изключително щастлива от факта, че Алек ще дойде с нас през ваканцията, така де не съм го питала, но той няма да ми откаже, а и щастието ми се покачи след като Роуз ще ми даде шанс да я видя като същество, което друг път няма да мога да зърна.
- Оу да не забравя да те питам, нали съм си любопитка...как върви между теб и Джей? - попитах леко срамежливо, май е прекалено лично за да знам...

- Радвам се за теб и Джей, радвам се че сте щастливи. - казах аз наистина сияеща от щастието на приятелката ми. - Оу колкото за това довечера и аз смятам да е след като те си тръгнат, защото първо Алекзандър не знае за теб и второ не съм много сигурна дали Джей ще е доволен от това което правим...- изказах теорията си на един дух, изведнъж адски много ми се прииска да гушна Алек.
- Хей, хайде да се връщаме при момчетата, може да ти звуча като лигла, но Алек взе да ми липсва. - казах аз подскачайки на едно място, Розали се засмя и двете се запътихме към залата...